Какво ако си представим за миг, че неуспехът е всъщност просто една обратна връзка, информация в пространството която ни показва как това за което се борим, няма да бъде постигнато по точно този начин.
Ами в такъв случай, остават много други начини и подходи за намиране на вярната и работеща посока. Да, теорията е ясна на всички – нещата са прости и лесно осъществими до момента в който трябва да действаме. Как става така, че често пропускаме да яхнем предизвикателствата и да ги накараме да работят в наша полза. Дали не е чист, обикновен Страх?
Проявяваме страх, когато нещо ни навява неприятно усещане или събужда негативен спомен от нашето минало. Чрез страха, просто се предпазваме от случки с плашещи последици.
За голямо съжаление, освен че се предпазваме, затваряме огромен потенциал за развитие в себе си. Предпочитаме да си стоим заблатени, защото като не се мърда много, бъдещето е по-предвидимо. Така, бавно и неусетно сме станали дребни в мисленето, постъпките и постиженията си. Мечтите, да, мечтите може би въобще не трябва да ги споменавам
Наскоро гледах Тed Talk в който амбициозен млад мъж разказваше за предизвикателството което си беше спретнал, а именно 100 дни в които да постъпва различно от общоприетите норми и да се изправи пред ОТХВЪРЛЯНЕТО като неприятно изживяване.
Най- важното, което аз взимам със себе си е осъзнаването, че ако поискаш да направиш нещо, то ще получиш един от двата отговора “Да” или “Не” …Ако е “Да” прекрасно…Ако е “Не” също става, защото разбирам многообразието от причини за отказа и те съвсем не са насочени лично към моята лесно чуплива, чувствителна натура.
Темата за страха ми стана много интересна, поразрових и какво да видя:
Чувството на Страх води до Оттегляне / Дисоцииране, следва
Усещане за Загуба на Контрол, лекуваме го с
Пристрастяване – Храна, Алкохол Телевизия Интернет.
Ефектът от „лечението“ е Подтиснатост, Мърморене, Неудовлетворение последвано от Спиране на Личностното Развитие и обратно към Страха.
С риск да звуча като лаик, но тази опростена схема нагледно ми описа тежкия за дишане въздух в нашата мила Родина. Стана ми болно и мъчно и тъпо….и какво от това. Всъщност разсъжденията придобиват смисъл само ако са последвани от действие. Затова, първо се залавям с личните си страхове и тук ми идва наум една мисъл на Доналд Милер : „Страхът е манипулативна емоция, която може да ни подмами да живеем монотонен и скучен живот“………..
Вашият коментар